Празнуваме Лазаровден

Днес е християнски празник, посветен на Свети Лазар – ученик на Христос, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Според народните вярвания денят е познат като Лазаровден. Той е винаги в съботата преди Страстната седмица. По традиция на този ден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).

На този ден се изпълняват обичаят „лазаруване“ и поминални обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат“ умрелите от гробовете. Това вярване поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.