Богатите стават богати, бедните – бедни, коментира Зайкова за SafeNews

огатите стават богати, бедните – бедни, коментира за SafeNews проучването на Евробарометър финансовият експерт и бивш народен представител Мика Зайкова. Според експерта България е с най-голямата разлика между богатите и бедните в ЕС. Тя посочи, че за дохода верният прочит е да бъде съпоставен с покупателната способност. Зайкова даде пример, че с минимална работна заплата един германец може да напълни кошницата с 20-те най-употребяване продукти 33 пъти. Докато един българин с минимална работна заплата може същите тези стоки да ги купи едва 8 пъти.

SN: Г-жо Зайкова, проучване на Евробарометър показва пропастта между бедните и богатите в Европа, измерена в Евро. Рaзлиĸaтa мeждy нaй-виcoĸите и нaй-ниcĸите нивa e oгpoмна. Излишно е да казваме,  къде се намира България – на запазеното от години за нея последно място. В същото време прави впечатление, че партиите са похарчили досега в кампанията за реклама 2,5 млн. лева. И това са шестите по ред предсрочни парламентарни избори. Как обвързвате тези два факта?

Първо, двата милиона и половина, похарчени от партиите, са официалната цифра. Аз си мисля, че тези пари са много повече заради кеша, който никъде не е отразен и за който се говори много. България е с най-голямата разлика между богатите и бедните в ЕС. Дори разликата се увеличава. Бедните стават все по-бедни, а богатите все по-богати. Причините са много, но най-вече е липсата на реформи в данъчната система. Въпреки че съм привърженик на плоския данък, той фактически увеличава дистанцията между бедни и богати. Вече не действа положително. Основната му задача беше да привлече чужди инвестиции, а тях ги няма никъде. Ако през 2018 г. преките чужди инвестиции са били 30%, то сега са на ниво около 3%. Да. Малко по-високи са, но те са от вече установени в страната инвеститори. Но стават все по-малко. Така е и с фирмите, които работят.

Само от 2014 г. насам около 14 000 български фирми са закрити и вече не функционират
 

Това е не само заради Ковида, а заради геополитическата обстановка. Вече са налице огромни затруднения при снабдяване с основни суровини. Но водещото е политическата нестабилност. Никой инвеститор от богатите държави няма да дойде в страна, в която през 3 или 5 месеца има избори. Тук той не може да гарантира състоянието си поради липсата на реформа в данъчната система, нито в съдебната, която би му помогнала да запази своята инвестиция. Друг проблем е, че не влизаме в еврозоната, където вече трябваше да сме. Имаме и политическа нестабилност. Случващото се в предизборната кампания и това, което ще се случи след 9-ти юни не носи оптимизъм. Не е сигурно, че ще има стабилно правителство и ще работи поне 4 години, за да проведе основните реформи. Нито в икономиката, нито в здравеопазването, нито в образованието, нито в съдебната система. А на всичкото отгоре имахме и ръководство на публичните финанси, което беше неграмотно.

SN: Г-жо Зайкова, благосъстоянието на възрастен в Швейцария е 650 хил. евро годишно, в Люксембург е 556 хил. евро годишно. У нас цифрата е 44, 405 хил. евро. Как ще се измъкнем?
 

Да, права сте. Тези данни на Евростат могат да бъдат допълвани. Непрекъснато се говореше, че ще повишават заплатите. Не е важно с колко се повишават, а каква е тяхната покупателна способност. За дохода верният прочит е да бъде съпоставен с покупателната способност. С една минимална работна заплата един германец може да напълни кошницата с 20-те най-употребяване продукти 33 пъти. Брашно, захар, ориз, яйца, млечни продукти. Докато един българин с минимална работна заплата може същите тези стоки да ги купи едва 8 пъти.

За един европеец годишно се харчат 40 хил. евро. А за един среден българин – само 13 хиляди
 

Разликата между нас и богатите развити икономики и дори между бившите соцстрни като Словакия и Словения е в пъти по-голяма. Не можем да се сравняваме дори с Румъния. От първи юли минималната работна заплата на румънците става 1424 лв. или 300 леи. А нашата минимална работна заплата ще се борим догодина евентуално да стане 1080 лв., според искането на синдикатите. Минималната работна заплата трябва да стане равна на дохода, осигуряващ екзистнец-минимума на човек. А той е 1435 лв. с тенденция да стане 1500 лв. Крайните цени на стоките растат постоянно. Расте цената на тока, водата и газта. Макар, че отложиха излизането на свободния пазар на тока, всички цени бавно, но сигурно се качват. Сега ще увеличат пенсиите с 11% и какво от това? Един пенсионер в България дали ще може да си плати сметките?

SN: Според изследване отново на Евростат най-високата пенсия в ЕС е от порядъка на 2 575 евро в Люксембург. Тя е 4 пъти по-висока от България.
 

А, у нас нещата са направо трагични. Минималната пенсия е някъде около 525 лв. с идеята да стане 580 лв. Само че тя е много далече от тия заветни 1500 лв., за да може един човек да си плаща сметките и все пак да се храни. Българските пенсионери са най-дисциплинирани. Те първо плащат сметките и след това – за каквото остане. Хлябът, месото, яйцата, кашкавалът, сиренето имат цени, по-високи от нетните в Германия и много други европейски страни. Българинът е много далече със своите доходи. Така че не е важно с колко процента ще се увеличава минималната и средната работна заплата, която в момента е 2 198 лв. Важно е, какво можеш да си купиш с нея. Да не забравяме, че минималната заплата не е нетна. Тя е облагаема от тези 933 лв., близо 65% от работещите разполагат със 741 лв. Какво можеш да направиш с тези 700 лв.?! Нищо!

Автор: Цоня Събчева

Снимка: Facebook